„СМЕРТЬ ПАЛЬТО”
Анатолий Филиппович Чиков (1928-1996 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
СМЪРТТА НА ПАЛТОТО
Към седем днес обеси се палто.
Аз знам, че думи мъка не оправят.
До вчера бе добро и смело то,
размахваше решително ръкави.
То много дълго ме обслужва с кеф.
С награда му благодарих такава:
на поизтъркан гръб неравен шев,
нелепа сива кръпка на ръкава.
Пред нас изникна пийнал вехтошар.
Палтото грубо хвана за яката,
присви го в своя парцалив товар
и бавно продължи в града нататък.
Разглеждах свирката, що бе ми дал,
порозовял от водка, вехтошарят.
Че е светът жесток, бях в миг разбрал,
че трудни, кратки дните ни изгарят.
А вънка кожи, астраган, атлаз
безгрижно се разхождат. Буря тътне.
Възпявам в стихове другаря аз,
изгубен сред тегобите на пътя.
Ударения
СМЪРТТА НА ПАЛТОТО
Към се́дем дне́с обе́си се палто́.
Аз зна́м, че ду́ми мъ́ка не опра́вят.
До вче́ра бе́ добро́ и сме́ло то́,
разма́хваше реши́телно ръка́ви.
То мно́го дъ́лго ме обслу́жва с ке́ф.
С награ́да му благодари́х така́ва:
на поизтъ́ркан гръ́б нера́вен ше́в,
неле́па си́ва кръ́пка на ръка́ва.
Пред на́с изни́кна пи́йнал вехтоша́р.
Палто́то гру́бо хва́на за яка́та,
присви́ го в сво́я парцали́в това́р
и ба́вно продължи́ в града́ ната́тък.
Разгле́ждах сви́рката, што бе́ ми да́л,
порозовя́л от во́дка, вехтоша́рят.
Че е светъ́т жесто́к, бях в ми́г разбра́л,
че тру́дни, кра́тки дни́те ни изга́рят.
А въ́нка ко́жи, астрага́н, атла́з
безгри́жно се разхо́ждат. Бу́ря тъ́тне.
Възпя́вам в стихове́ друга́ря а́з,
изгу́бен сред тего́бите на пъ́тя.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Анатолий Чиков
СМЕРТЬ ПАЛЬТО
Сегодня в семь повесилось пальто.
Я знаю – горю не помочь словами.
Еще вчера отважно, как никто,
Оно размахивало рукавами.
Оно так много прослужило мне.
И вот за все ему какая плата:
Неровный шов на вытертой спине,
На рукаве нелепая заплата.
Старьевщик пьяный заявился к нам.
Он грубо ухватил пальто за ворот
И бросил в сани на безликий хлам
И медленно поехал дальше, в город.
А я стоял, разглядывал свисток,
Что дал старьевщик, розовый от водки.
Я понял вдруг, что белый свет жесток,
Что труден век наш горестно короткий.
А за окном каракуль и меха
Беспечно шлялись. Начиналась вьюга.
И я воспел на языке стиха
Тяжелый путь утраченного друга.
---------------
Анатоли Чиков (Анатолий Филиппович Чиков) е роден през 1928 г. в гр. Митишчи, Московска област. Работил е като реставратор, пожарникар, пазач и общ работник. Първото му отпечатано стихотворение е във в. „Вперёд” през 1948 г. Завършва задочно литературния институт „Максим Горки”. Ръководи литературното обединение „Загорские узоры” (1975-1979 г.). Публикува поезия в списания, алманаси и антологии като „Работница”, „Крестьянка”, „Техника-молодёжи”, „Литературная Россия”, „Поэзия”, „День поэзии”, „Строфы века”, „Сергиев Посад”, „Русская поэзия. XX век” и др. Член е на Съюза на писателите на СССР. Автор е на стихосбирките „Синица” (1962 г.), „Янтарь” (1967 г.), „Берестяная грамота” (1974 г.), „Сердце камня” (1978), „Часы и жизнь” (1982 г.), „Магнит” (1988), „Стихотворения, избранное” (1990 г.) и др. Умира на 20 септември 1996 г. в гр. Сергиев Посад, Московска област.